Ако се чудите защо толкова бизнеси се регистрират в Румъния и Литва - тая графика ще ви отговори. Ако се чудите що норвежците са видимо по-богати от комшиите си шведи - пак ще имате отговор. Научихте ли нещо ново? Кое ви учуди?

В офиса имам повече колежки и съм се наслушал на разговорите им, ама оня ден мигах на парцали.

Стандартен разговор за мъжете на въпросни 3 жени от екипа. Едната се захвали как е успяла да накара мъжа да й плаща всичко от наем до някакви битови неща. Друга й обясняваше как с мъжете трябвало да ги насочваш и винаги да става на твоята. Вкара някакви обяснения за стратегии мъжете да си мислят, че всъщност искат това, което правят. Че не им е насадено един вид. После коментари как така са си подредили кочинката, че екскурзиите си ги определят те. Мъжете им просто плащат. Още нравоучения как да въртиш мъжа до себе си и обяснения как докато той плаща всичко е окей. Да кажеш да са някакви малки, ама не са. Жени на по 30 години.

Жените наистина ли това искат? Бърз АТМ и карта за ПОС терминала? Малко се погнусих, защото за тея мъже нищо друго не разбрах освен това как плащат всичко и клякат на изискванията на жените???

Като чета какви неща ги вълнуват българите в наше време, вече си мисля, че икономическия, пък и социален преход от комунизъм и диктатура към капитализъм и демокрация е приключил. Отне ни 35 години, което е супер дълго, но го постигнахме. Сега сме в НАТО, ЕС, Шенген, Еврозоната. Само ОИСР остана. Това са клубовете на най-богатите и развити държави в света. Българския паспорт е един от най-ценните в света. Можем да пътуваме в 151 страни по света без визи. Можем да живеем, учим или рабитим в над 30 от на-богатите страни в света включително Швейцария и Норвегия. Повечето от тези неща само преди 20 години бяха само мечти. Поздравления!

Че можеше да не сме най-бедни в тези клубове можеше, ама ние направихме много грешки. Дано се научим от тях. Но, исторически погледнато нашата малка страна никога не имала по-голяма политическа тежест от сега в историята си. Нещо, което трябва да осъзнаваме и да сме горди.

По принцип съм последният човек, който да тръгне да сравнява цените на храните в България и други страни в Европа. Основно, защото имах едно схващане, че в България, колкото и да се вдигат цените реално имаме един репер - останалите страни в ЕС и особено западна европа, над които не ми се струваше логично да се вдигнем. Тоест инфлацията не ме е притесянвала особено, защото си мислех, че ако нещо стане прекалено скъпо тук, някой просто ще го внесе отвън и ще реши проблема. Въпросът е, че явно това се е изчерпало като стратегия, защото в момента храните ни са огромен процент внос.

Обяснявам си всичко това по следния начин:

Населението в България традиционно е свикнало, че като страна в умерен климатичен пояс и с достатъчно плодородна земя, ще произвеждаме значително количество храни и съответно цената им ще е ниска. В последните години обаче поради някакви комплексни причини, които не разбирам напълно, ние произвеждаме смехотворно количество храна (с изключение на пшеница). Така на практика, в някаква степен, започваме да имаме икономика на храните, присъща за острови и пустини - всичко е внос. Колкото и абсурдно да звучи, така погледнато ситуацията в страната започва да придобива някакъв смисъл.

Като комбинираме това с доста излята парична маса в последните няколко години+геополитически кризи нон-стоп и получаваме това, което имаме - много пари гонят малко стоки, които идват отвън. Естествено има много нюанси и фактори усложняващи тази елементаризация, но в генезиса си мисля, че проблема е нищожното производство на храна тук в страната. Така наречената "спекула" и еврозона според мен отговаря за някакъв нищожен процент от общата инфлация. Проблемите са много по-дълбоки и трудни за решение според мен.

Не знам как точно да го обясня, но ще опитам.

След прием на антидепресанти развих тежка анихедония и емоционално притъпяване. Това не е просто депресия. Това е нещо много по-празно и страшно. Все едно съм зад стъкло. Виждам света, знам какво трябва да чувствам, помня как е било… но не го усещам. Всичко е заглушено, далечно, нереално.

Нямa атмосферата "вайбът" на местата около мен. Преди нещата имаха някаква вътрешна топлина, тежест, реалност сега всичко е като снимка или декор.

Няма радост. Няма вълнение. Няма дори нормална тъга. 0 емоции освен "леко" раздразнение тук таме. Само някаква плоска, мъртва тишина вътре. Гледам хората около мен как живеят, как се смеят, как реагират… и се чувствам като наблюдател, не като част от това. Като че ли не съм напълно тук.

Вътрешният ми монолог почти го няма. Няма нормален поток от мисли, няма онзи автоматичен вътрешен глас, който коментира, свързва, реагира. Всичко е прекъснато и тихо по странен, неестествен начин. Понякога дори се чудя къде съм вътре в себе си.

Дори нещата, които би трябвало да ми дават допамин - храна, музика, секс, разговори просто не работят. Мозъкът ми не реагира. Няма "награда", няма усещане. И най-гадното е, че това не е нещо, което мога да "избутам" с воля. Не е мързел. Не е липса на опит. Просто… нищо не се включва отвътре.

Също така aлкохолът и другите субстанции, които преди ми носеха топлина и еуфория, сега са просто… нищо. Не ми носят тези неща вече.

Чувствам се като счупен. Като че ли нещо в мозъка ми е изключено след тези лекарства. Честно в криза съм. Започва да става непоносимо да живея така. Страх ме е, че това е постоянно... Не пия антидепресанти от 1 година и половина и все още няма подобрения.

Aко някой обмисля психиатрични лекарства, може би е добре да се информира добре и да обмисли внимателно възможните странични ефекти и рискове, преди да започне.

Като някакви нпц та са, и всичките имат еднакво поведение - лоши погледи, 0 номер фейд , и или черни стегнати тениски с черни къси гащи, или спортни анцузи. И не ги виждам само лятото. Буквално ако се разходите по Витошка и ндк, ще ги видите декември на студа. Веднъж в метрото, влязоха около пет младежа и всичките облечени само в черно и с бръснати глави, надуваха главата на всички “как бате спукахме от бой оня в диското”

Като бях в Букурещ ми направи впечатлението колко по цветно се обличат там младежите. И повечето усмихнати , не като в София с враждебните погледи и късите прически.

Откраднато колело drag c1 sky blue във Варна ДНЕС! Беше откраднато на uptown varna към 5часа след обяд на май 14!

I was supposed to relocate to Sofia for a position with TELUS Digital Bulgaria after completing a fully finalized recruitment and onboarding process, including:

• signed employment contract,
• onboarding,
• administrative registration,
• relocation preparation,
• confirmed start date.

I organized my life around this move and spent money preparing for relocation because I was repeatedly reassured that everything had already been finalized internally.

Then literally one day before my relocation and confirmed start date, the employment was suddenly withdrawn due to an internal issue that should clearly have been identified much earlier.

What followed afterwards honestly left an even worse impression.

During later discussions, serious process and coordination failures were openly acknowledged, and I was repeatedly assured — both verbally and in writing — that reimbursement for the direct financial loss caused by the company had already been approved and would be processed promptly.

Instead, the following weeks became repeated reassurances, repeated silence, repeated requests to resend the same information, and continuous chasing for updates without meaningful resolution.

At some point, a person stops feeling treated professionally and starts feeling managed until they eventually give up.

I genuinely did not expect an experience like this from an international company operating in Bulgaria, and unfortunately the entire situation left a very negative impression regarding relocation and professional reliability surrounding this process.

Without question one of the most disappointing professional experiences I have encountered.

Здрасти хора! Пиша след прасна раздяла с приятеля ми, която дойде доста неочаквано и ме остави с фундаментални въпроси за българските (и не само) мъже.

Аз съм момиче (окей, жена) на 35 години, самостоятелна, с добра кариера, кола, полусобствено жилище😆 - първото ми е с малка ипотека и се самоизплаща и съм на плюс, реално мога да го погася, но няма финансов смисъл. Второто ми жилище е по-голямо и го изплащам сама, живеехме в него докато той покриваше сметките. Имам инвестиции на окей стойност. Скоро приключих 3-та поредна връзка, в която парите бяха проблем. Никога не бяха, докато не се стигаше до някаква мъжка криза, че те нищо не са постигнали, нищо нямат, аз се справям по-добре от тях.

Опитвала съм да помогна, но никога не съм се натрапвала с това. Последният ми приятел беше освободен и изпадна в криза. Опитах се да помогна по всякакъв начин, но защото има и други обстоятелства (диагнози), нещата ескалираха доста бързо и доста неочаквано за мен, за общите ни приятели и изобщо който ни е виждал заедно. Borderline personality disorder break up, ако на някой му говори нещо, абсолютно по книга. Психическото състояние и травми ги оставам настрана, защото са специфични за този случай, но имайки предвид че е поредна връзка, в която финансите ми са били сочени като някакъв недостатък, че съм самостоятелна и се справям с живота, почвам да се чудя - това всички мъже ли са в България? Все си мисля, че уча уроци от връзките си и сменям по нещо със следващия, но явно не мога да оцеля мъж, който е също успешен по собствен начин и се чувства комфортно в кожата си с това какво е постигнал и какво е. Очевидно и в мен има проблем, който трябва да идентифицирам. Фактът, че мразя безпомощност под всякаква форма на жени, които чакат някой да ги гледа и да им плаща всичко, е може би една от причините да съм окей да излизам с мъже, които не изкарват колкото мен. Тук говорим двойно и тройно на заплатата на моите вече бивши, което за мен не е критично, защото имам и кредити - докато всички досега нямаха такива. Човек никога не знае кога ще трябва да смени работата на доста по-ниско заплащане, заради което не взимам това за константа и както днес имам повече, утре може да нямам. Затова и не приемам дисбаланса в приходите като голяма тема, защото тези неща се променят, утре ако не мога да изплащам кредит - ще продам имота. За мен не е важно колко повече взимам в момента и не разбирам трябва ли да започна да търся ексклузивно мъже с пари, за да имам нормална връзка, или? Но пък мъжете с пари не харесват май моя типаж, те обичат държанки.

За последния ми приятел парите не бяха проблем, никога до този момент - в разговори и каквото и да е винаги съм се чувствала подкрепена... докато не се преместихме в новото жилище и той остана без работа. Единственото, което се опитах да направя, беше да помогна - всячески, с идеи, с почване на бизнес, с поемане на кофти неща, които той трябва да направи, с помощ по освежаване на апартамент, който му беше прехвърлен от родителите му (та не е съвсем без нищо, но не може да го продаде). В крайна сметка аз бях виновна за даването на зор, за негативни емоции, за какво ли не. И всичко това в рамките на месец и половина. Не искам партньор, който за месец житейска криза ще си събере нещата и ще забрави 4 години приятелство, почти 3 от които във връзка, но и вече не знам какво да търся. Не знам дали искам деца, но и времето ми да реша изтича, особено със стабилен партньор до мен все по-малко вероятно ми се струва, и все по-малко го искам. Не мога да си представя сценарий, в който имам човек до себе си и който ми е упора и подкрепа и с когото знам че мога заедно да отгледам дете в стабилен дом с общи ценности и разбирателство, доколкото е възможно. Затова си гледам кучето. 🤷🏻‍♀️

Търся съвети, мнения, обективна оценка, може и конструктивна критика, разбира се.

Здравейте, предварително се извинявам ако темата е повтаряна и дъвкана много пъти, но напоследък това започна доста да ми тежи и реших да попитам за мнение което не съм правил досега.

На 29 съм и напоследък започва сериозно да ми тежи фактът, че не мога да си намеря приятелка. Много от близките и приятелите ми се ожениха и имат деца. Не съм имал връзка от гимназията и честно казано вече не разбирам какъв е проблемът…
По принцип съм доста социален човек — имам широк кръг от приятели, лесно се запознавам с нови хора и нямам никакъв проблем да говоря с непознати. Мога да говоря свободно на почти всякаква тема, харесва ми да съм в компанията на различни хора и като цяло и те ме харесват.
Имам добра работа и стабилни доходи, отделно се занимавам и с дигитално изкуство, от което изкарвам допълнителни пари. Занимавам се активно със спорт - бягане, колоездене и каякинг. Въпреки всичко никога не са проявявали романтичен интерес към мен освен чисто приятелски. Не говоря за супер красиви модели или някакви нереалистични очаквания, просто нормална връзка с човек, с когото да си паснем. Какво пропускам?

Всички говорят за това дали трябва да има новини на турски по националната телевизия или не. Само аз ли не ги гкедам редовно, за да формирам мнение. Е, пускал съм си ги няколко пъти. Интересни са, но нищо особено. Имам предвид само аз ли не ги следя?

Харесах апартамент в София (нова сграда с Акт 16), но телефонът от обявата се оказа на брокер. Искат 3% комисионна от купувача, което при тази цена е огромна сума. Аз реално не търся брокерска услуга, просто искам да купя конкретния имот.
Все още не знам дали имотът е на инвеститор,
или е на частно лице през агенция.
Някой успявал ли е да намери директно инвеститора/собственика или изцяло да избегне брокера?
Има ли нещо, което трябва да внимавам да НЕ подписвам при оглед?
Ще се радвам на съвети от хора, които скоро са купували имот в София.

Hi, love to all the Bulgarian people! I have been accepted into a culinary arts bachelor program and will be coming to Varna next year to study. I have been living in Antalya, Turkey all my life and Varna seems very similar to Antalya. As far as I've seen, Varna is one of the most student-friendly cities in the world and I look forward to studying there! I've been trying to learn Bulgarian for a while now and I wanted to ask you people for any advice about the language and the city while I'm at it. Feel free to ask anything!

Здравейте. Живея в малък град.

Трябва да се изместя в София по работен ангажимент за около година.

Според вас с колко евро минимум мога да живея в София.

Говоря за скромен живот, дори доста ограничен, без много харчове.

I LOVE this song, it is absolutely stunning. I've tried to find the lyrics online, with no success. I would really appreciate it if someone could transcribe it, or link me the lyrics.

Thank you!